Представете си как аромат на ванилия и кафе се сливат в нежна текстура на крема и хрупкавостта на изкусно приготвени бисквити. Ще откриете сърцето на тази кулинарна приказка в Италия – мястото, където всеки десерт е не просто завършек на храненето, а израз на вдъхновение, майсторство и страст.
Ако и Вие търсите сладостта на живота, ние – от Каса Феличе, Ви каним на още едно пътешествие, което ще събуди сетивата Ви. Шоколад, маскарпоне, сметана, бишкоти, пресни плодове и още много изненади Ви очакват в този сладък свят.
В тази статия ще Ви представим ТРИ от най-отличаващите се сладкиши, които ще завладеят сърцата Ви още с първата хапка.
Тирамису
Сигурни сме, че поне веднъж сте опитвали това великолепно изкушение. Но знаете ли, че зад това сладко преживяване се крие много любов и страст?
Неслучайно името му произлиза от италианската фраза – „tirami su”, която се превежда буквално като “вдигни ме” или “ободри ме”. Може да Ви се струва странно, но тайната се крие в специалната комбинация от кафе и какао. Тези две съставки имат стимулиращи свойства, но заедно имат силата да събудят сетивата и да Ви заредят с енергия.
Създаден през 60-те години на 20-ти век в град Тревизо от сладкаря Роберто „Лоли“ Лингуаното. След години, прекарани в Германия, той често се срещал със заспали клиенти, които били намръщени и сърдити. Тогава му хрумнала идеята, че може да създаде нещо специално за тях, с което да допълни сутрешното им кафе и да ги вдъхнови да се усмихнат.
Така се появило и първото тирамису – перфектният десерт, който можел да вдъхне нов живот и да подслади утрото на всеки. Първоначалната рецепта била проста – съчетание от бисквити, напоени с еспресо, богати слоеве кремообразно маскарпоне и какао на прах – за завършек. Без яйца и ликьори., но толкова вкусно и ободряващо, че посетителите на сладкарницата започнали да го наричат „Tiramisù“ – „ободри ме“.
Вкусът бил толкова уникален и неповторим, че вдъхновил сладкари от всички райони в страната да експериментират с различни съставки. Някои добавяли плодове, други – ликьори и нови аромати. Това превърнало Тирамисуто в десерт с безброй лица, обичан не само в Италия, а и в целия свят.
Баба (Baba)
Ако името на този десерт привлича вниманието Ви, историята му вероятно ще Ви впечатли. Преди да придобие своя неаполитански характер, той е бил звездата в Полша и Франция. Историята му започва с полския крал Станислав Лешчински, които случайно изпуска своя сух сладкиш в чашата си с ром. Този инцидент разкрива пред него един нов и възхитителен вкус.
Кралят бил толкова впечатлен, че бързо доверил тайната на френския готвач Баба. Неговата задача била да създаде десерт, в чието сърце да се крие тази невероятна комбинация от вкусове и аромати. Така той доразвил идеята, добавяйки лек крем и ароматни подправки, успешно превръщайки този инцидент в кулинарен шедьовър.
Не след дълго, рецептата била пренесена и в Италия, където се доразвива и претърпява истинска неаполитанска трансформация. За нея тестото се меси с бирена мая, а след това се оставя да втаса, докато не придобие удължена форма, наподобяваща гъба. Следва печене до придобиване на кехлибарен цвят. Важен момент е оставянето му да престои за един ден, за да придобие по-суха консистенция и за финал – напояването му в горещ сироп или алкохол като ром или лимончело.
Интересен факт е, че традиционно в Италия се сервира покрит с кайсиева глазура, което му придава допълнителен блясък и го прави още по-привлекателен – точно по неаполитански.
Сицилиански каноли
Този хрупкав десерт има слава, която преминава границите на Средиземноморието. Неговото начало може да се проследи до арабското управление на Палермо. Има множество легенди и истории, които бележат неговото създаване. Според една от тях – жените от харемите в Калтанисета са искали да приготвят нещо по-различно за карнавалите в града. Те били вдъхновени от древноримски рецепти, описани от Цицерон. Така създали класическите сицилиански каноли.
Те представлявали хрупкава тестена кора с кремообразна вътрешност, напълнена със сладко сирене рикота и ароматни съставки. Направили тестото от меко пшенично брашно, вино, захар и свинска мас, което след това навили на речни тръстики и ги пържили до златисто. Пълнежът бил смес от пресята и подсладена рикота от овче мляко, обогатена със захаросани плодове, шоколад и шам фъстък.
Именно и оттам идва името на този сладкиш. Италианската дума „cannolo“ произлиза от латинската дума „canna“, която означава „тръбичка“. То подчертава и важността на формата, която стои в основата на класически десерт.
Въпреки модерните методи, основата на десерта остава непроменена и винаги се пълни непосредствено преди сервиране, за да се запази хрупкавостта на вафлата.
Днес, вариациите често включват иновации – добавяне на вода от портокалов цвят или канела за уникален аромат. Всяка канола се завършва с поръска от пудра захар, което я прави не само вкусна, но и визуално привлекателна.
А Вие какъв десерт си избрахте да опитате?
С тази кратка обиколка в света на италианското сладкарство приключваме, но истинското приключение тепърва започва. Не забравяйте – десертите са винаги най-сладки, когато са споделени с любим човек.
Очакваме Ви на място в нашите ресторанти. Можете да поръчате за дома или офиса през нашия сайт или на телефон: 0890210200.