Съдържание:
- Откъде започва всичко?
- Какво се случва през Средновековието?
- Как достига до съвремието?
- А сега?
- А Вие, обичате ли чийзкейк?
Сладост, изтънченост и неповторима наслада за всички сетива. Да, това е чийзкейкът – със своята кремообразна текстура и неустоим вкус, той е добре познат десерт из целия свят. Неслучайно много кулинари го определят като кулминацията на всеки обяд или вечеря, магията, която може да обедини всяко поколение и култура.
Само с една хапка можете да се пренесете из Средиземноморието и да откриете древната история на това сладко изкушение. От древните гърци до днешните модерни ресторанти и уюта на домашните кухни. Той със сигурност е пропътувал времето и пространството, за да се превърне в истинска емблема на италианската кухня.
А готови ли сте за ново приключение? В тази статия ние, от Casa Felice, ще Ви преведем през времето и пространството и ще Ви разкрием няколко вдъхновяващи тайни.
Откъде започва всичко?
Чийзкейкът е обичан десерт по целия свят. Интересен факт е, че мнозина предполагат, че произхожда от Италия или от Ню Йорк, САЩ, но всъщност може да бъде проследен до древността. Той всъщност има множество вариации и може да бъде открит в различни култури, преди да достигне до формата, която познаваме днес.
Откъде започва всичко? Нека да се върнем повече от 4000 години назад в древна Гърция! Историците смятат, че първата „торта със сирене“ е създадена на гръцкия остров Самос. В разкопките на различни местности, те са открили не само форми за сирене, а и за торта. Доказано е, че датират от около 2000 г. пр.н.е.
Разбира се, сиренето и продуктите, произведени от мляко са съществували хиляди години преди това. Намерени са и записки, наподобяващи древни тефтери с рецепти. В тях е разчетена рецептата за сладкиш наречен „Плакус”. Съставките му били прости – сирене, мед и брашно. Затова се счита за „прародител” на познатия чийзкейк.
Известно е още, че гърците го смятали за изключително хранителен и често го сервирали на олимпийските атлети, за да си набавят нужната енергия. Има доказателства, че е сервиран по време на Олимпийските игри през 776 г. пр.н.е.
Има легенда, според която, за първи път е приготвен за сватба на гръцкия остров, където той заменил обичайната сватбена торта. Простите съставки от брашно, жито, мед и сирене били оформени в торта и изпечени – далеч от по-сложните рецепти, познати днес!
На писателя Атеней се приписва заслугата за написването на първата гръцка рецепта за чийзкейк през 230 г. сл.Хр. По това време гърците сервирали този десерт повече от 2000 години, но се смята, че това е най-старата оцеляла рецепта. Тя, както и останалите по-стари, изглеждала елементарно – натрошено сирене, мед и брашно.
Когато римляните завладели Гърция, рецептата била само една плячка от войната. С развитието на Римската империя, местните започнали да заимстват от кухнята и обичаите на гърците. Те подобрили и развили чийзкейка, добавяйки яйца и натрошени ядки.
Римляните наричали своята версия „либурнум“ и често го поднасяли на религиозни и обществени празници. Много бързо този десерт станал популярен сред легионите, които го разнасят из цяла Европа.
Със завладяването на нови земи, те го пренесли във Великобритания и Източна Европ. Съответно, този сладкиш започнал да печели сърцата на местните жители. Те започнали да експериментират с начините на приготвяне и разработили свои уникални рецепти.
Не след дълго, във всяка страна имало рецепти, отразяващи местните културни общности, използвайки характерни съставки за всеки регион.
Какво се случва през Средновековието?
Това е период на големи промени и иновации в кулинарията. Чийзкейкът продължава да се развива и адаптира според визията на различните народи в Европа. Може да се каже, че това е ключов момент от историята му. Причината е, че много от познатите рецепти, имат своите корени именно тогава.
Този сладкиш не остава чужд и за духовенството. Монасите от различни манастири по света адаптират рецептата според ресурсите, които имали и местните традиции. В Англия например, към него добавили подправки като канела и индийско орехче. Сладкарските умения на монасите били високо ценени и техните готварски технологии се предава от поколение на поколение.
Френските готвачи добавили кремообразни сирена като рикота и маскарпоне, което придавало десерта още по-гладка текстура. Италианците, от своя страна, включили плодове и ликьори, за да обогатят вкуса. Тези нововъведения превърнали всяка рецепта в истински шедьовър за сетивата.
През 1545 г. е отпечатана първата готварска книга. Тя описва чийзкейка като сладка храна на базата на брашно. Дори главният готвач на Хенри VIII има голяма роля в оформянето на една от основните рецепти за десерта. Той нарязал сиренето на много малки парчета и ги е накиснал в мляко за три часа. След това пасирал сместа и добавя яйцата, маслото и захарта.
Как достига до съвремието?
С настъпването на модерната ера, чийзкейкът претърпял значителни промени. Технологиите и новите съставки допринесли за възникването на разнообразие от вариации. Може да се каже, че през 18 век, той вече е популярен из целия свят и съществуват безброй рецепти и начини на приготвяне.
По това време десертът се превръща в шедьовъра, който познаваме днес. Европейците започнали да използват разбити яйца вместо мая, за да втасат хлябовете и сладкишите. Премахването на аромата на мая дава на чийзкейка сладостта, която го превръща в истински десерт, заслужаващ внимание. С мигрирането на много кулинари към Америка, той достига и тези земи.
През 1872 година, Уилям Лоурънс от Ню Йорк случайно създал първото крема сирене, което станало основен компонент в американския чийзкейк. Тази съставка позволила на сладкарите да създадат сладкиш с плътна и кремообразна текстура.
Ню Йорк се превърнал в епицентър на десерта, благодарение на известни ресторанти и пекарни като „Junior’s“ и „Lindy’s“. Тяхната вариация се отличавала с плътната си текстура и богат вкус, благодарение на използването на крема сирене, захар, яйца и ванилия. Този стил станал толкова популярен, че днес е символ на Америка.
А сега?
Както вече споменахме – днес съществуват множество рецепти с различни вкусове, показващи колко много се е адаптирал този сладкиш към съвремието. Някои от най-известните са:
Японски чийзкейк
В Япония десертът е по-лек и пухкав, известен като „cotton cheesecake“. Тази версия включва повече яйца и се пече на водна баня, което придава изключителна лекота и въздушност. Той е идеален за онези, които предпочитат по-лек и по-малко сладък десерт. Популярен е не само в Япония, но и по целия свят.
Веган
С нарастващия интерес към растителната кухня, веган чийзкейкът набира популярност. Той се приготвя с ядкови сирена, кокосово мляко и агаве или кленов сироп за подсладител. Той предлага вкусна алтернатива за хората, избягващи животински продукти. За основата често се използват ядки и фурми, които придават допълнителен вкус и текстура.
Безглутенов
За хората с глутенова непоносимост или целиакия, е отличен избор. Вместо традиционната бисквитена основа, се използват бадемово брашно, кокосови стърготини или безглутенови бисквити. Тези съставки не само премахват вредната съставка за човека, но и добавят интересни вкусови нотки към десерта. Той е доказателство, че специалните диети могат да бъдат също толкова приятни.
Суров
Това е друга модерна вариация, която се приготвя без термична обработка. Този десерт е направен от сурови ядки, кокосово масло и естествени подсладители като мед или кленов сироп. Той е не само здравословен, но и много вкусен. Той е идеален за хората, които търсят по-здравословни опции за сладкиши.
А Вие, обичате ли чийзкейк?
Споделете с нас в коментарите и не забравяйте – в Каса Феличе винаги ще откриете най-доброто от италианската кухня.
Разгледайте нашето меню и още СЕГА поръчайте своя десерт за дома или офиса.