Италия – страна на емоции и съвършенство, която ще плени сърцето Ви не само със своята култура, изкуство и история, а и с кулинарните си шедьоври. Неведнъж сме поемали с Вас на пътешествие из бреговете на Средиземноморието, преминавали сме през долините на Пиемонт и сме достигали до златните поля на Тоскана.
Днес, вместо да насочим вниманието Ви към любимите ястия, ще се фокусираме над италианските сирена. Те са също толкова известни, колкото и френските и носят със себе си вкусове, вековни традиции, страст и майсторство.
Всяко сирене още от първата хапка ще Ви разкаже своята история – за уникалната технология на производство, времето, прекарано в зреене и поколенията майстори, влагащи душата си. Не пропускайте да научите защо сиренето не е просто храна за италианците, а истинско преживяване на сетивата. В тази статия ние, от Каса Феличе, Ви каним още веднъж на пътешествие към любимата италианска кухня.
Пармиджано Реджано/ Grana Padano
Много хора смятат, че Пармиджано Реджано и Грано Падано са едно и също сирене. Всъщност, макар че са доста подобни, има и съществени различия между двата вида.
Историята на Пармиджано Реджано може да бъде проследена 9 века назад във времето – до манастирите и малките ферми на Северна Италия. Историците смятат, че това сирене е произведено за първи път през 12 век в района на Емилия-Романя.
Може би очаквате да прочетете как най-добрите майстори са искали да предложат нов вкус, който да обогати домашната трапеза. Всъщност, създаването му е било резултат от необходимостта да се намери начин за съхраняване на излишното мляко.
Монасите от Падана започнали първи да го произвеждат, създавайки рецепта, в която се използвали големи количества краве мляко. То е било подлагано на внимателна обработка, а резултатът бил – твърдо сирене, което можело да отлежава дълго време. Този период траел между 12 и 36 месеца и бил отговорен за характерната му зърнеста текстура, която е в основата на името му – „grana“.
Днес Пармиджаното е едно от най-емблематичните италиански сирена, ценено заради своя специфичен и богат вкус с леко орехов привкус.
Grana Padano, макар и подобен на Пармиджано, възниква в същия регион, но се произвежда в по-широк географски район и има по-кратък процес на отлежаване. Има по-мек и нежен вкус, защото му е необходимо по-малко време да достигне зрялост. Периодът на узряването обикновено е от 9 до 24 месеца. Има специфична маслена текстура с млечни нотки, които го правят отличен избор за различни рецепти и консумацията му като тапас.
Това сирене също е символ на италианската кулинарна традиция като днес е неразделна част от традиционните трапези и вдъхновението на майстор-готвачите.
Бурата
Може да се каже, че това е едно от най-елегантните италиански сирена. Неговата история е сравнително кратка, но изключително интересна. Тя започва в началото на миналия век в региона Пулия – място, прочуто със своите кулинарни традиции и качествени продукти.
Смята се, че е създадено около 1920 година в град Андрия, идеята за създаването му била нуждата да се намали разхищението на млечни продукти. Трябвало да се оползотворят остатъците от моцарела и да могат да се консумират.
На местните фермери им хрумнало да създадат нещо като „торбичка” от моцарела, която да се напълни с остатъците от моцарела и сметана. Сърцевината била кремообразна – от пастьоризирано краве мляко или комбинация с биволско. По този начин се появила Буратата – сирене с гладка, еластична обвивка от моцарела и кремообразна среда, изтичаща пълно след нарязване.
Този прогрес изисква изключителна прецизност и умения, за да не се допусне изтичане на пълнежа и да се гарантира запазването на идеалната външност.
Отдадеността към качеството и вниманието към детайла при производството, са доказателство за уменията на италианските майстори сиренари. Всяка стъпка е изпълнена със страст, която се отразява в богатия вкус и луксозната текстура на крайния продукт.
Днес това сирене е предпочитано със своя мек и богат вкус, който пленява не само местните жители, а и хората из целия свят.
Моцарела/биволска моцарела
Време е да се отправим към южните части на Италия, където започва историята на любимото сирене на малки и големи, а именно – моцарела.
Историците все още спорят кога точно местните жители са започнали да произвеждат това сирене. Смята се, че то датира от дълбока древност, но се разпространява из цялата страна около 12-век, когато е започнало отглеждането на водни биволи в Кампания и Лацио. Те бързо се утвърдили като животни, подходящи за отглеждане, особено около Неапол и Салерно.
Оригинално, моцарелата се произвеждала от млякото на водните биволи, тъй като било богато на мазнини и давало търсената текстура. Процесът включвал загряване и разтягане на сиренената маса, което придавало характерната еластична структура.
Заради бялата кремообразна текстура, моцарелата била известна като паста филата. Особеното за това сирене било, че се продава като свеж продукт, който трябва да се консумира бързо.
През 16 век моцарелата се разпространила извън региона на Кампания. През 18 и 19 век производство започнало да се разширява. Постепенно се появяват и други видове, произведени от краве мляко, които днес са по-масови и по-широко разпространени.
Въпреки това, моцарелата от биволско мляко е изкуство, предавано от поколение на поколение, често пазено в тайна сред семействата на сиренарите. Всяка част от тях се сгъстява и пресова традиционно, без пастьоризация, което позволява на млечните бактерии естествено да развият уникалните си вкус и текстура. Тази техника гарантира, че те запазват своята свежест и качество, но за сметка на това ограничава техния срок на годност.
Днес съвременните технологии и методи за транспорт позволяват на Mozzarella и нейната по-луксозна версия, Buffalo Mozzarella, да се наслаждават по целия свят. Те са незаменими в италианската кухня, като добавят неповторим вкус към пици, пасти, ризото и множество други ястия, като превръщат всяко хапване в празник за сетивата.
Страчиатела (Stracciatella)
Произходът й е свързан с регионите Пулия и Лацио, създава се от остатъците от производството на други млечни продукти. Името в превод означава „накъсвам“, илюстрира уникалния метод на производство. Традиционно се прави чрез разкъсване на моцарела на дребни парченца, които след това се смесват със свежа сметана. Този процес не само оползотворява остатъците от моцарелата, но и създава нов и възхитителен деликатес, характерен със своя кремообразен и влакнест състав.
Историята на страчиателата е тясно свързана с богатата млечна традиция на Италия. Създадена е в ранните години на 20-ти век, където бързо се утвърждава като предпочитан избор заради своята свежест и вкус. Методът „pasta filata“, използван при производството на моцарела, придава нейната характерна текстура. Сиренето се пресова, след което се смесва със сметаната, което осигурява неповторимата му мекота и богатство на вкуса.
Известно с кремообразната си консистенция, идеална за множество кулинарни приложения. Това сирене често се поднася като луксозна антипаста или се добавя като завършек към салати, за да им придаде кремообразен акцент. Меката текстура го прави идеален избор за мазане върху свеж хляб или крутони, където може да замести маслото или крема сиренето.
Страчиателата е и изключително здравословна, заради ниското съдържание на натрий и мазнини.

Горгонзола
Едно от най-старите сини сирена в света, датиращо от ранното средновековие в Италия. Според легендата, млад сиренар в Горгонзола, близо до Милано, е оставил остатъците от мляко и сирене, без да ги обработи навреме. Така те ферментирали през нощта, а сиренето се смесило със сутрешното мляко. Това довело до появата на плесен, характерна за сините сирена.
Именно тези характерни сини жилки, правят Горгонзолата толкова уникална и обичана днес.
Произвежда се от пастьоризирано краве мляко, като процесът включва добавяне на плесенни култури, които предизвикват характерното му мрамориране. Зрее в специално контролирани помещения, където хладният влажен въздух допринася за развитието на мека, кремообразна текстура и остър, пикантен вкус. Има две основни разновидности:
- Dolce – по-младо сирене с по-нежен вкус и кремава структура
- Piccante – по-зряло с по-силно изразена пикантност и по-твърд състав.
Днес Горгонзолата (синьото сирене) се слави със своята универсалност в кулинарията. Изключително подходящо е за смели кулинарни комбинации – добавяно в салати, топли ястия като ризото и паста, както и в различни сосове. Освен това е чудесно допълнение към платата със сирена, често поднасяни както с плодове – круши и ябълки, така и с мед и орехи, което подчертава неговия богат и сложен вкус.
Символ на италианската кулинарна изтънченост и традиция, което го прави незаменим компонент в много кухни и предпочитано сирене сред ценителите.
А Вие кое сирене бихте избрали?
Споделете с нас в коментарите и не пропускайте да следите нашия блог, защото скоро ще продължим темата и ще Ви представим останалите 5 популярни италиански сирена.
Разгледайте и нашите вкусни предложения и ги поръчайте през нашия уеб сайт или на телефон: 089 021 0200.